История на еспресото
История на еспресото
В Европа кафето се появява около края на 16-ти и началото на 17-ти век. По това време предприемчивите венецианци търгуват активно с Турция. Именно турците научават европейците да приготвят и консумират кафе. През този период във Венеция се появяват и първите кафенета. Те се превръщат в центрове за светска комуникация. В тях се сервира силно, черно турско кафе. Приготвело се е в глинени или медни съдове, в които се сварявала вода, захар и смляно кафе.
Но, да проследим поетапно история на еспресото
В началото на миналия век бързо се разпространяват, сред площадите и аркадите на италианските градове, нови места за срещи и общуване – кафенетата. Там поети, писатели, учени и търговци превръщат пиенето на кафе в истински ритуал. За кафенетата бързината и професионализма в обслужването на клиентите стават основна задача. Оттук възниква и необходимостта от функционални и технологично напреднали еспресо кафе машини.
За историята на кафе напитката, това е превратна точка. Модерните машини за еспресо заменят традиционното приготвяне, използвано до момента. Най-после кафето се сервира бързо, за секунди.
Кой е изобретил кафе еспресо?
Заслугата за изобретяването и индустриализирането на кафе машината, не е само на един човек. Историята на разтворимото кафе започва с първите прототипи на устройствата за приготвяне на напитката. През годините тази първа машина за кафе претърпява много промени за да достигне вида си, с който я познаваме днес.
Анджело Мориондо
Анджело Мориондо е инженер и изобретател от Торино, произхождащ от семейство на предприемачи. Наричан е баща на кафе машината. Използвайки техническите си познания той създава първия в историята пример на кафе машина за еспресо. Изобретението му е представено на Италианската генерална изложба през 1884 година. В действителност това не е истинска машина за еспресо, защото за приготвяне на напитката се използва водна пара. По-скоро може да се определи като машина за разтворимо кафе, с определени технически характеристики.
Мориондо, за да защити своето откритие, регистрира международен патент в Париж на 23 октомври 1885 година. Целта му е да задоволи нуждите на клиентите си в своя „Американски бар“, намиращ се на улица „Рим“. Мориондо обаче никога не е използвал изобретението си на индустриално ниво. Това ще направи Луиджи Безера.
Луиджи Безера
През 1901 година миланският техник Луиджи Безера купува патента на Мориондо и прави подобрения по първоначалния проект. Започва да представя, обновения вече уред, на водещите по това време кафе експерти. Те веднага се впечатляват и проявяват интерес към тази новост.
Дезидерио Павони
През 1905 година патента става собственост на миланския предприемач Дезидерио Павони. Именно той първи започва масовото производство на еспресо кафе машини в работилница на улица „Парини“ в Милано. Основава миланската компания „La Pavoni Spa“, която прави еспресото известно в цяла Европа.
Пиер Терезио Ардуино
Една от най- емблематичните фигури в историята на еспресото е тази на Пиер Терезио Ардуино. Той е от Торино. Вдъхновен от парния локомотив, през 1910 година проектира кафе машина, като обръща специално внимание на външния й вид, на естетиката й, украсявайки уреда с елегантни детайли. Много скоро изобретението се разпространява в баровете на половин Италия.
Кафе напитката, приготвена с първите машини в този период от историята й, е различна от сегашната. Свидетелства разказват за еспресо, което е много течно, не е достатъчно консистентно, горчиво и с прегорял вкус.
Джовани Акиле Гаджа
Джовани Акиле Гаджа е милански барист. През 1938 година той прекрачва границите, наложени от използването на пара и отваря вратите на модерните кафе машини. Гаджа изобретява бутална система за изтласкване на водата с висока температура в смляното кафе. Благодарение на натиска на налягането, става възможно приготвянето на кафе напитка само за няколко секунди. Модерната еспресо кафе машина отговаря на променящите се нужди на клиентите, които посещават често кафенета и барове.
Антонио Кремонезе
Антонио Кремонезе /1892 – 1936/, завръщайки се от Първата световна война, инвестира всичките си спестявания в бар Mokasanani, намиращ се на улица „Торино“ в Милано. Той среща Антонио Гаджа, с когото имат една и съща цел: да усъвършенстват извличането на кафе от бар машината, за да създадат вкусна и кремообразна напитка. Двамата замислят нова процедура за екстракция без пара, която позволява образуване на богата крема. Кремонезе не е имал време да види регистрацията на патент №343.230, който удостоверява метода на „Бутален кран за еспресо кафе машина“.
Въпреки патентовано, изобретението все още предстои да бъде усъвършенствано. Гаджа работи денонощно, за да подобри начина, чрез който горещата вода под налягане филтрира смляното кафе. С този нов метод може прецизно да се контролира процеса, а резултатът е различен от този, който се получава при използване на водна пара. И така, на 5 септември 1938 година Акиле Гаджа подава патент №365726. Заглавието гласи: „Бутален кран за машини за незабавно производство на инфузии като цяло /например кафе, чай от лайка и други подобни“.
Ернесто Валенте
През 1961 година миланската компания Faema, собственост на Ернесто Валенте, патентова система за производство на кафе в италиански стил с машина, наречена Е61. Иновацията се състои от обемна помпа, която инжектира гореща вода под налягане от 9 атмосфери върху кафето на прах. Според специалистите на компанията, водата трябва да остане в контакт с кафето няколко минути преди еспресото да бъде приготвено. Чашата съдържаща мляното кафе се поддържа топла от две тръби, в които циркулира водата от котела. Комбинацията от тези елементи прави възможно по-пълното извличане на инфузията от смляното кафе. Получената напитка е още по-богата на ароматни вещества, а отгоре е „покрита“ с мека, компактна крема.
Разпространение на еспресото в останалия свят
Избухването на двете световни войни и икономическата криза между тях не благоприятстват за разпространение на новите машини за приготвяне на кафе. Еспресото се появява в Европа и останалия свят през втората половина на миналия век. Едва след икономическото възстановяване след конфликтите, хората започват да се отдават на удоволствието от кафето. Така италианските машини за еспресо преминават националните граници и стават известни в клубовете и баровете в Европа и Америка.
Оттук нататък растежът е неудържим. Глобалната култура на кафето познава варианта му „Произведено в Италия“ благодарение на гения и страстта на изобретателите на италианското еспресо.
По-новата история на еспресото
До 80-те години на миналия век баровете от най-високо ниво в Италия се обзавеждат с машини за приготвяне на еспресо. Баристите са били ентусиасти от поколения, израснали сред чували с кафе и продължили семейния бизнес.
След началото на 90-те години, професията барист бавно започва да променя същността си. Млади и стари отварят кафенета, барове и клубове водени от печалбата, а не от страстта или истински интерес към еспресото. Междувременно в останалата част на Европа се налага манталитет, фокусиран предимно върху качеството на кафе машините за дома и офиса.
Днес…
Днес нещата са се променили много в сравнение с 1900 година, но дори и как се е консумирало еспресо само преди 15 години. Новото хилядолетие носи със себе си заряд от експериментиране и изследване на кафето във всички негови аспекти. Еспресото става изискано, а специалните кафета вече са се превърнали в ежедневие. Комбинацията от промишлено производство, естетика, занаятчийска креативност и разбира се качество на кафето, доведоха до появяването на пазара на капсули. Ако допреди няколко години много от нас започваха деня си с еспресо изпито на бара, сега мнозина предпочитат да го пият директно у дома, използвайки кафе машина за еспресо, съвместима с еднократна кафе капсула.