Кафето, тази страхотна и ободряваща магия – 2
Днес искам да продължа на темата „Имало едно време кафе“ защото има още неща за историята на кафето които научих и желая да ги споделя с вас.
Друга легенда измества по-на изток родното място на кафето. Тя разказва за един арабин на име Омар които бил осъден с няколко свой съучастници на смърт. Всичките те били изпратени на изгнание в пустинята за да умрат от глад под палещите лъчи на слънцето. Били много отчаяни от предстоящата си участ. Омар обаче накарал приятелите си да сварят отвара от плодовете на непознато до тогава растение. Изпили я и това им подействало неочаквано добре. Ободрило ги и им дало сили да продължат през пустинята. Така им спасило живота. Случилото се не останало незабелязано. Когато новината се разпространила, жителите на близкия град Мока (Йемен) решили, че това е знак от небето. Така се разпространила новата напитка. В чест на случилото се нарекли това питие „Мока“ – на името на града. Този йеменски сорт кафе има богат вкус наподобяваш какао. Но какао в него няма. Днес „мока“ обикновено съдържа какао за да наподоби вкуса на този сорт кафе. От тук идва и разновидност на тази напитка наречена „Мокачино“ (кафе с какао).
Смята се, че родината на кафето е Етиопия. Но веднъж пристигнало в земите на арабите става на такава почит, че те стават и основните му производители. Започват да съдят растението в плантации и започват да правят от кафето отвара. Малко по-късно турците първи възприемат от арабите кафето във вид на напитка. Но те отишли и по-далеч в подобряване на вкуса й. Започнали да добавят към нея и различни подправки. Така се получило и кафе с лек вкус на карамфил, кафе с дъх на канела, кардамон, анасон.
През 1453г. османските турци завладяват Константинопол и донасят със себе си навика за пиене на кафе. То добива популярност сред местното население. Така през 1475г отваря и първото кафене в света. Турците придават особено значение на кафето. За това до каква степен важно е било за тях можем да съдим по един закон, които бил приет по това време. Той гласят, че една жена има законното право да се разведе със съпруга си, ако той не е в състояние да и осигури дневната доза кафе. Но в историята си кафето има и „по-ужасяващи“ случки от разводите. То е причината и за отнемането на човешки живот, не в наши дни. Това се случва в 16ти ти век. През 1511г управителя на Мека Хаир бей забранява с закон кафето страхувайки се от влиянието на тъмната напитка върху опозицията на управлението му. Но той не знаел факта, че самият султан е почитател на това питие. То толкова му харесвало, че го обявил за свещено. Султана след като научил за забраната наложена върху кафето от Хаир бей толкова се разгневил, че заповядал да го екзекутират. Забраната бива отменена и така за дълъг период от време кафето остава „законна“ напитка на арабския свят. Самите араби искат да е така. Те смятали тази ободряваща напитка за деликатес и тайната за нея се пазела както държавна или военна. Забраняват изнасянето на растението извън арабските държави. Ето защо разпространяването на кафето започва тайно.
Пръв да изнесе „тайната“ е един арабин с име Баба Будан. Той тайно отнася кафените зърна в планините на Индия. Там прави цяла плантация. Тя просъществува дори и през 20ти век.
Но в историята на кафето се срещат и любовни авантюри. Именно една такава поставя началото на бразилската кафена индустрия. През 1727г. лейтенант-полковник Франсиско де Мело Палета бива изпратен в Южна Америка за да реши спор за границите между френските и холандските колонии в Гиана. Франсиско изпълнява възложените му задачи отлично. Той имал тайно любовна връзка със съпругата на губернатора Френска Гиана. В този период Франция строго пази своите отвъдморски кафени плантации за да не може други народи да се научат да култивират кафе. Бдителността на французите обаче не помогнала много за запазването на тайната. Жената на губернатора когато се сбогува с Франсиско му дава букет. Вътре в него му скрива няколко зрънца кафе. Връщайки се в Бразилия той занесъл ценните зрънца. Така се заражда една от най-развитите и до днес кафени индустрии в света – Бразилия. Благодарение на Франсиско историята на кафето се сдобила с още едно разклонение.
Искам да ви разкажа и за една не по-малко интересна легенда, легендата за Шейх Омар. Според нея пръв открил свойството на кафето един от най-известните лекари за времето си Шейх Омар. Той лекувал болести, които били обявени от колегите му за нелечими. Легендата разказва, че докато се разхождал той видял малко дръвче с ухайни цветове. Решил да изучи това растение. Сварил отвара от семената му и я е пил няколко дни. Забелязал, че настроението му се подобрило, че е с повишена работоспособност, по жизнен. Решил да добави от тази запарка и в лечебните си отвари, които използвал срещу главоболие и лошо храносмилане. Забелязал, че ефективността им се е повишила.
Същата легенда има и друга версия. Според нея Шейх Омар разхождайки се видял красива птица. Привлечен от великолепното и оперение я проследил. Тя кацнала на малко дръвче и запяла. Доближил се до дръвчето, но птицата изчезнала. На нейното място се появили красиви, ароматни цветове и алени плодове – същите по цвят като оперението на птичето. Той събрал тези плодове и ги отнесъл у дома си. Решил да направи отвара от тях. Поставил ги в един котел. Сложил котела върху огъня и отишъл за вода с която да ги залее. Като се върнал усетил приятен аромат на печено кафе.
През целият си живот Шейх Омар лекувал своите пациенти с голям успех, но на никой не казал тайната си съставка на лекарствата. Преди да почине обаче я е споделил със сина си.
Има и друга легенда, която е свързана с пророка Мохамед. Тя разказва, че един ден той се почувствал много зле. Ангелът Джибриил (Гавриил) отишъл при Мохамед. Като видял колко е болен му дал да изпие чаша с тъмен еликсир, като му обяснил, че това е дар от самия Аллах. Мохамед оздравял и сметнал, че е благословен от Аллах, заради това, че разпространява Исляма като единствена религия. Както вече се досещате този еликсир бил кафе. И така благодарение на тази божествена сила която получил от магическата напитка тръгнал на поход срещу неверниците само с 40 души армия.
Въпреки много бройните легенди за кафето и до днес не се знае със сигурност кой, кога и къде го е открил, но със сигурност можем да кажем, че истината и измислицата се преплитат по един приказен начин.
