Ден на поезията

От 1999 година 21 март е избран за Световният ден на поезията. Той се провежда под инициативата на ЮНЕСКО и се отбелязва по решение на 30-та сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата, проведена в Париж.

Целта…

Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезията по света и както пише в декларацията на ЮНЕСКО „…да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия.“

„Плати кафето със стих“

В днешния ден поетите, публикувани или не, са добре дошли в стотици кафенета по света и то безплатно. Глобалната инициатива „Плати кафето си със стих“, по случай деня на поезията 21 март, пристигна и у нас, в България. От няколко години, благодарение на организаторите от австрийската компания производител Julius Meinl, в повече от 20 заведения в цялата страна можете да изпиете чаша кафе, което да заплатите със стих.

Компанията Julius Meinl

Компанията Julius Meinl е първата компания в Европа за професионално изпичане на кафе. Като марка с дългогодишна история, тя се гордее да бъде посланик на виенската кафе-култура от 1862 година до сега. Повече от 150 години съхранява семейните ценности и днес вече 5-то поколение Meinl са активно ангажирани с бизнеса. Повече от 5 милиона чаши кафе, произведени от тях, се пият всеки ден. От няколко години компанията вече има собствено представителство и в България.

Виенската кафе-култура

Виена исторически е призната като средище на едни от най-креативните умове. Днес със своето културно наследство, дори и със своите неповторими кафе-салони, представлява източник на вдъхновение на много поети. Ако италианската култура за пиене на кафе предполага бърза консумация „на крак“, подпрян на плота в бара, често сам, разменящ си няколко думи с бариста или другите клиенти, то виенската традиция предлага наслаждаване на кафето във всичките му аспекти. Ароматното кафе не е само тонизираща напитка. То е като социален елемент – да седнеш „на кафе“, да споделиш момента с близък, да размениш мисли, да се вдъхновиш за остатъка от деня.

Виенското кафене

Какво точно символизира виенското кафене, освен перфектно приготвено кафе? То представя социалния живот в най-добрата му светлина. Кафенето е мястото, където се събират всякакви хора, за да обсъдят мечтите си, да потънат в мислите си, да споделят идеите си, да създадат шедьоври, да почетат или просто да поседят тихо, наблюдавайки пъстрия живот около тях. С една единствена чаша кафе човек може да седи в кафенето с часове, без  да се налага да поръчва нещо друго и да се чувства у дома си. Именно тук, в тази възхитителна институция, изпълнена с история, емоции и живот се ражда поезията.

„Литературни“ кафенета в Европа

Не само виенските интелектуалци намират място за срещи в кафенетата. Още в началото на 19-ти век в Москва и Петербург се появили първите „литературни кафенета“, където започнала да се събира руската интелигенция. По това време в много европейски столици врати отварят кафенета, които стават сборен пункт на политици, предприемачи и богаташи, писатели и поети. В Париж това е кафене „Режанс“, в Рим – „Греко“, а в София това е кафене „България“.

Кафенета и в България

След освобождението кафенетата „а ла турка“, описани живописно от Иван Вазов, отстъпват място на заведения, направени по европейски образец. В тях си дават среща цветът на интелигенцията ни живеещ в новата българска столица София. С голямо влияние върху живота в България са кафене „Панах“, където политици, предприемачи и богаташи обсъждали делата на България.

Друго…

Друго известно и влиятелно кафене за времето си е „България“, любимо място на интелектуалците. Именно в категоричните и гръмки гласове, идващи от кафене „България“, са се вслушвали царският двор и правителствата. „Постоянно присъствие“ сред клиентите били царските секретари и слухари. Всичко чуто те отнасяли в двореца с твърдението, че това, което се говори и мисли в кафенето, го говори и мисли народът.

Но…

Но бомбардировките над София през 40-те години почти разрушават сградата, в която се е намирало кафене „България“, като оцелява само една малка част от нея. За съжаление не са останали снимки от интериора и посетителите му, но благодарение на изследванията на Владимир Стоянов за литературните кафенета, можем да си представим донякъде обстановката и кипящия живот в него.

Как е изглеждало кафене „България“

Кафене „България“ представлявало голяма, полутъмна зала, в която е имало билярд, кръгли масички с мраморен плот, заобиколени от меки канапета и фотьойли, а в близост до входа са се намирали игрални помещения. Всичко това пресъздавало атмосферата на виенско кафене, но виенски привкус имало и в менюто. Посетителите можели да си поръчат филтрирано кафе, виенски щрудел, малък ликьор.

Духът царящ в кафене „България“

В залата литературният заряд бил висок. Там често пият кафето си поетите Пейо Яворов и Петко Тодоров, критиците Боян Пенев и Александър Балабанов, публицистът Йосиф Хербст, Симеон Радев, Стоян Михайловски, Елин Пелин. Редовен посетител на кафене „България“ е и поета, лингвиста, преводача , музиканта, философа, драматурга Цветан Радославов – автора на националния химн на България. Широкото му култура привличала силно Пенчо Славейков, също един от редовните посетители на кафенето. Тук с Цветан Радославов Алеко Константинов обсъжда идеята за Бай Ганьо. Всеки ден в 11 часа пристигал и самият патриарх на българската литература – Иван Вазов. Сядал сам на масата, поръчвал си кафе и започвал да чете любимия си френски вестник. Съседната маса обикновено била заета от поетът Пенчо Славейко, почти винаги в компанията на д-р Кръстев и кръга „Мисъл“.

Кафенето видяно през очите на Димо Казасов…

По-ясна представа за това, какво мястото е заемало кафенето в живота на българите, можем да добием от цитата от книгата на Димо Казасов „Видяно и преживяно: 1891 – 1944“. За времето, когато се сключва примирие след Балканската война той свидетелства:

„През тия дни софийската буржоазно-политическа борса, на която седалището беше в прочутото кафене „България“, се намираше в силно възбуждение. Опиянена от победите на българската армия, тая борса не даваше и дума да става за каквито и да е било отстъпки на държавите, с които България съвместно изнесе победата. В това кафене, което се намираше на ъгъла на улиците „Васил Левски“ и „Аксаков“, срещу Военното министерство и Градската градина, с часове разсъждаваше и спореше столичният политически елит. Тук си пиеха кафето шефовете на политическите партии, висшите чиновници от министерствата, известните публицисти, журналисти, писатели, художници, артисти, чужди кореспонденти, съгледвачи. Тук се чертаеха границите на „Велика България“.

… и Владимир Стоянов

Друг цитат, който ни помага да навлезем в духа на кафенетата от това време са думите на Владимир Стоянов:

“Българската интелигенция в началото на века заживява с омаята на литературата… Кафенето измества площада. В него са литературния разговор – политическия спор, обичта към книгата – житийните неуредици, художественото творчество – социалната професия“.

Поетичните кафенета нямат състезателен характер, а преследват идеята поети и публика да споделят общата си любов към красотата на поетичното изкуство. Има нещо специално в кафето, което ни увлича и ни кара да се чувстваме живи, вдъхновени. Много наши поети вдъхновени именно от тази вълшебна напитка са създали прекрасни творби. Може много да се пише за кафето и поезията. Искам да завърша с един ароматен стих на едно поетично кафе, приготвено от Марин Тачков, което ми хареса и ме впечатли.

Кафе от обич и мечти

Изгрява тихо утро… Ще запаля
огнището на моето сърце…
Сънуваш ли?… Сега ще ти направя
отново чудно, влюбено кафе. –

Кафе с усмивка, с дъх на нежен вятър…
Кафе от топла обич и копнежност…
Кафе със аромата на душата ми…
С ухание на утро и на свежест. –

За да ти бъде влюбено, щастливо…
Уханен, светъл да ти е денят!…
А вечерта – с целувки обичливи –
в душите ни звездици да искрят…